Дела Раи и Ясен Ведрин

Светът ми избледнява безтелесно

и скрива цветовете през мъгли.

Чудесното без теб не е чудесно,

а болката не спира да боли.

 

Мирът ми вседуховен се разраства

в очите ти, родени за любов.

Прекрасното без теб не е прекрасно.

И цялата вселена скръшва зов.


от книгата "Вселенски шепот"

http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=268620

чии са илюстрациите

Мои... като притежателна форма на наличие. ;)))

:)))))))))"в очите ти, родени за любов.":))))))))

дори широкия друм е пуст и тесен 3а сам,а малката ко3я пътечка е вълшебна магистрала в очи огряни от в3аимна любов:)))))
Ако тръгна да диря своята ко3я пътечка,ще си в3ема 3а пътеводна 3ве3да вашите стихове:))

Благодаря ти, топло сърце! Иска ми се да ти подаря нещо от Евстати Бурнаски:

Едно сърце

За обич и презрение,
за болка по любима,
за гняв и угризение –
едно сърце си имам…

Едно сърце ми стига
да нося по привичка
и волност, и вериги.
Едно сърце
за всичко!...

благодаря ти! толкова си мила! стихчето ми е много по сърце!:)чела съм го някога,но като няма къде да ги прочета отново доста от прочетените и3бледняват и и3че3ват със времето.:))))))

Даам... времето... Аз помня една любимост, дори няколко от дете... ето я:

"Край извора от жажда ще загина;
До огъня треперя вкочанен;
В родината си сякаш съм в чужбина;
Съвсем съм гол и царски пременен;
Усмихнат плача, чакам без отрада;
Могъщ и слаб в един и същи час;
От радостта не чувствувам наслада,
добре приет и нежелан съм аз.
Ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед стар за врана млада;
Щади ме този, който ме напада;
Лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.
Сбрах, Господи, от знания грамада,
а сред невежество духът ми страда;
Пристрастен искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз."

Франсоа Вийон

То3и стих не е достигал до мен,а е толкова актуален спрямо мои чувства и мисли отнякога:))))))))
Погълнах го, с усещане тъй живо още в мен!:)
Благодаря!

Хайде преди леканощното ми отвяване да ти подаря най-ама-най-най-любимото ми стихотворение за Приятелството от Евстати Бурнаски...

ЖИВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ!

ЖИВЕЙ когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен!

ЖИВЕЙ, когато от тревата
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса!

ЖИВЕЙ, когато ти се плаче
или до плач си отвратен.
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!

ЖИВЕЙ, с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И ако всичко си отрекъл,
повикай слънцето отвън.

ЖИВЕЙ, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
метални устни да кове!

ЖИВЕЙ, с гласа и препирните
на малките си дъщери!
Изстинеш ли съвсем, опитай
ледът искра да сътвори!

ЖИВЕЙ, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба.

ЖИВЕЙ, за всичко! А когато
Животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

ЖИВЕЙ и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, ЖИВЕЙ!

Del, pristignah.
Iv

Davam edno moe i ljgam.

Zimna Kqshta

Kalin Donkov

Ako v chaya vqzdqhnat gorchivi trevi
i potrqpne chervenata riza na klena -
ide vreme za gorest, ide mraz nesqmneno.
A sqrceto na lyatoto oshte kqrvi.

Po krqga na studenite mokri skali
gqvkav razmisql sliza. Jaduvan. Dochakan.
I rqcete my nejni svqrshvat s nokti na drakon.
A sqrceto na lyatoto oshte boli.

S izyasneni vqv mqchna usmivka cherti
vseki stqkmya ognishteto i potqrsva kibrita.
Sinyo svetva skala. Skrejqt vliza v gorite.
A sqrceto na lyatoto oshte tupti.

Na mqglite prez mrachnoto mlechno more
zavqrni se ot nyakqde. Izlqji me: naveki...
Edna yabqlka matova donesi otdaleko.
I sqrceto na lyatoto nyama da spre.

Д`ИВане... утре на отчет с бутилка "Кардю". ;)))
Ехх, че си ми Радост.
И аз харесвам точно това стихотворение на Калин Донков. :)))

Congratulate! Еarwig. Р:

:)леканощното ти го 3нам наи3уст,но винаги е удоволствие да се прочете:))))))) приятни сънища!

анонимен- лека нощ и благодаря:)Не ми е по3нат то3 стих:)

Един Иван Методиев? Като финален гонг? :)))

ПРОСТИ СЕТИВА

Дръвче и птица в мене се вселиха
и казаха - вода и пръст ни трябват,
вода и пръст, и няколко трохи.

Попитах - откъде дойдохте вие?
А те така безгрижно се засмяха.
Години вече този смях долавям.

А днес си мисля - толкова е просто,
вода и пръст му трябват на дръвчето,
на птицата едно дръвче й трябва
и нужно ли е другото да зная?

Дръвче си имам,
имам си и птица.