Жената в бяло,

тихо те докосна

и вля през теб

на космоса въпроса.

Сега излизам.

Тичам по петите  
на времето

от невъзможност.
През дните ми

една тревожност
примолва ми се

за мечтите.
Превръща ми

с вълшебства дните,

в които цял те просиявам.

В мен нещо бавно се отдава.

И аз присядам

в тебе

боса.

Не искам отговор!

Въпроса?

 

Поглед единствен, дори като зима, студен..?
Асоциация с песента на Л.Иванова
Усмивки!

Нежности валят...
калейдоскопно
в свършващия ритъм на деня.
Някъде усмихвам топло
слънчевата си душа.

Нежна е нощта!

По топлите ти пръсти

аз съм луднала....

Къде си се научил

да се любиш...

Харесва ми , че искаш

да съм дръзка ,

но , знаеш ли ,

не мога да се влюбвам.

Делят ни само

миглите притворени

от най-великото

избухване...

Земята ако ще да се

разтвори в мига ,

във който ще притихнем !