Девет часа вечерта - 
в залива бродят сирени.
Островът диша едва. 
Сребърно тупкат ми вените.
Моето птиче перо 
пак засиява в косите.
Мило прохладно дърво, 
сянката си разплита.

Идвай при мен, красота!
Идвай, изпълвай ме, взимай...
Мога през всяка душа
днес да съм чудна любима.
Чакай ме, чакай ветрец!
Моето рамо целувай.
Имай ме - фавн и жрец,
в моята същност доплувал.

 

 

Много нежност и топлина. Поздрави! :)

Без думи!

Сърдечно благодаря! Нежноста е вътъка на този красив свят, платното върху което рисуват Любота и Хармонията, чувството, което пораажда всички останали. Нежност... :)))

Благодаря! Усмивка. ЛъЧиста.

кеф до козирката!
Много е...приказно,свободно,вечерно,звънливо!
Страхотно! :)

Нещо като... да се навъргаляш в звезди? ;)))

ахъм,навъргаляш и звезди - изобщо съчетанието е важно,иначе не се получава. :) По-скоро навъргалване в тревата в лятна нощ под звездите.Ама аз съм инфантил. :Р Усмивки!

"...Мога през всяка душа
днес да съм чудна любима..."
Малко хора я имат.
Не те ли нараняват? Как се справяш с грозотата?
Толкова е трудно да живееш с това чувство и да оцелееш?

Благодаря!