Не си счупил
сянка на цвете,
нито смях на кристал.
Целуна ми нежно лицето -
сякаш за мен си живял.
Не си отразените нишки
на капчици
моя роса,
с която деня ти разнищих
и сипах му
щипка съдба.
Не си древна сянка
на ваза
от профирен син порцелан,
в която съдбата помазва
с блаженството
всеки желан.
Но знам, че си
нещо вълшебно,
избухващо
в смях на дете -
подстригана букла
свещенност
от облака
в мойто небе.

от книгата "Небесни Ветрове"

Очи в очи...се отразяват.

Ти си... очи от обич! :)))

и сипах му
щипка съдба.-kasmetliq e :)

Той е Маг! Вдъхновяваащ! :)))

Cenna si:))!Ama mnooogo:)!KASMETLIQ E:)))))))!

нежните стихове:)))

Много фин звън ,нежна мелодика,съпоставка на леки, топли и студени тонове!
Изключително Духовно присъствие и ефирна прозрачност!

Благодаря!