Зелена пейка съм,
приспивам утрото.
Притискам ти гърдите
с разноцветия.
Поема от целувки
изумрудена
ще пишеш пак в очите ми
от светлости.
На улиците в миналото срещната,
зелената ми приказка
разказва те.
И двамата пасати
и горещници,
с водите си ще пеем
и порязваме.
Зелена пейка
в центъра
на лятото.
Небе на сини мигащи квадрати.
Притискам те
в безкрайното обятие
на живия живот от непонятност.