Затрупвам те с усмивки.
Беше щедър
към любовта
и моето обичане.
Сълзите кехлибарени
се стичат
по хребета
от мълчаливост.
Ще кацна пеперудена
на клона,
и ще се сроня
люляково
в мисъл,
с която  мен
отдавна
си орисал,
за да повярваме
на волята,
че несломимо
сме летели
и станали сме
облачните братя,
отдадени на всепонятното
да се обичат
безначално.
Сега
целувам те нахално.