Цветя - напъпили знамения,
политнали сред нотите виваче.
Дърво, което нощем скръбно плаче
андантето на запустение.
Зора, която буди ме мажорно,
от планината. И морендо*
в очите стелят се кресченда.
И спомен на отминали минори.
И сфорцата на утрото ме гали
едва повдигнала сънят от снощи,
размесила фортисимо от кости
и зарове. Пиратски се засмивам
преди на абордаж да ме измислите,
докато нервно ме разлиствате.
А после с Моцарт ще заспивам.

* morendo - замирайки