Сънувам свят. И хиляди небета

към мен протягат шепотно ръце.

Проглежда бавно днеска в мен поета.

И цялата вселена ме зове.

 

Протягам пръсти в голото начало.

Две ноти пеят чудно в моя ден.

Припомнящо се чупи огледало.

Къде се рее споменът за мен?

може би, но ярко се откроява, както винаги!

водно огледало разкъсано без звук

Мерси! Поглеждане-проглеждане в житейско пренареждане. :)))

Истината е Фа-Ла, но разкъсването има друг звук в сравнени със звънтящото чупене (обичам дзъъъннн). "водно огледало разкъсано без звук"... страхотен образ! :)))

:))))))))proglejda bavno li?:))))
a preduprejdenieto v predposledniq red si e madrost:)
sa4etanie na mnogo use6taniq e stiha,zvu4i kato"madrosti ot vekovete" i mi dopada mnogo!!!

Благодаря ти... много! :)))

също (пак не се стърпях да го кажа:).