Дела Раи и Ясен Ведрин

В дъх те оплитам,
подобно дантела.
В думи горя те –
разпалена свещ.
Гледам те, милвам те
с поглед горещ
Сякаш земята
над нас се е свела.

Шепне будилникът
нашите мисли.
Час се завърта,
среднощно красив.
С шепот прошепвам,
магиен и див
чудния космос,
от нежност орисан.


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=244906

(от книгата "Вселенски шепот")

Тук няма да оценявам края на стиха, но за доказателство на твърденията си, че не са само мои лични ще отбележа. Дъщеря ми като й прочетох твой стих, на финала избухна....уаууууу!
Това във връзка с твърденията ми, че на финала се опитваш да ни ... събориш с два реда или словосъчетание. И успяваш.

Както Ведрин обича да казва "силата е в Поантата".
А събарянето, надявам се е... вид летене? Посоката е личен Избор. Аз лично предпочитам да ме събарят на някое нагорно небе. :)))

за летенето - ще проверя