Ненаситен сънят се прокрадва през мен.

Стари мигове с мигли горчат.

Ти не спирай, попей онзи странен рефрен.

Аз сънуващо вая ти свят.

 

Извор стара вода край сърцето бучи.

И се ражда в душата ми мощ,

от която в искри през света ми гори

и разстила се твоята нощ.

 

Никнат чудни цветя. Пее утрото в мен.

А в съня си бях много сама.

Протегни ми ръка. Освети моя ден

и ще бъда за теб любовта.

Това е много по-добре от предишнота, пък ти ми казвай, че така ми се струва...браво!

Да не си ме метнал под... микроскопа? ;)))
А и директно казано - паузата между двете е 3 минути! :))))))))))
И още... нали нямаш намерението да ги сравняваш едно с друго... всичките? ;)))))))))))))

Хайде, ставай! Пощальонът звъни 2 пъти...!!!!!!!
Ха-ха-ха!

Звънял е само веднъж, от замечтаната лодка.