Понякога си чувствен и чувствителен -

дълбок, порязан кладенец безок.

От срязания поглед непопитана

от теб струи магията на Бог.

Понякога си празен до пустинности.

Понякога нагарчаш до безкрай.

От твоите очи и преневинности

повява вечността на моя рай.

Дишам те в стихове, в луди посоки...
Виждам в очите ти моя тъга.
Искам да можем да правиме скока
в други вселени на друга земя.

"И всичко част е от кристала неизменно
на тази памет, многоликата вселена;
край нямата коридорите й непрогледни,
Затварят се вратите им над твойто рамо,
и на отвъдната страна на залезите само
сиянията, първообразите ще съгледаш."

БББ...Бррр... Борхес! Мерси! ;)))