Дела Раи и Ясен Ведрин

Погледа ми сля с възторга на мига препълнен с лято.  Помогни ми - да те мога! Да те имам необятно.   Моя смях закичи с огън и препъна в мен зората. Ако те обичам много - ще е с лъч от светлината.

 http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=218646  

лъч от светлина :):)
Струиш :):)

...нещо...
Очите ми се разтвориха,
душата политна,
едната нанякъде,
другата в мене
танцува...
нещо получих,
а нищо не дадох!

Понякога се смея без причина.
Понякога, ей тъй, скърбя.
Доброто дойде, мине и отмине.
И пак оставя ти... тъга.

На облаци душата си разсичам.
Закичвам с тях най-ниското небе.
И в хаоса космически се вричам,
че всяко мое облачно парче
ще бъде дъжд от ласка и от песен,
от доброта, от моя сън и свят,
от моя път над пропасти провесен,
от моя мед, от мой уханен цвят.