Дела Раи и Ясен Ведрин

Отдалечените тревожности
на моя ден, останал в теб,
откриват хиляди възможности
за поглед, обично обзет. 

Разкрепостената ни искреност
отнесе ни в добро небе.
Каквото и да бяхме искали -
щастлива сбъднатост ни бе. 

Докосващите ни взаимности
откриха се и просиях.
Мигът поиска да се имаме
в мечти... и всичко между тях.


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=205698

 

написано. Но, мисля си, че понякога от много "тревожности" миговете, красивите , се изпаряват... И умората от вечните съмнения си казва
думата. А.. уморените коне ги убиват - нали?

Вероятно е така. И затова не се уморявам да обичам. :)))