Дела Раи и Ясен Ведрин

Имам път и съдба.
Но при теб се открих.
под пейзажа на Време-Любов.
Имам дъх и борба.
Лък опъвам за стих.
А стрелата е с огнен обков. 

Буреносно мълчах.
Ти ми даде ръка.
Отлетя на безкрая дъхът.
Имах шепот от прах
и сълзи от река.
Нямах само надежда и път. 

Беше бурно море.
Остров бях от копнеж.
Любовта ни поиска за миг.
Чаках някой да спре...
Ти - нали ще се спреш?
Просто знам, че си моят светлик.


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=205696