Откъртваше тътен в гърдите скръбта,

а още очите се смеят от радост.

Изпълва ме прошка. След миг ще простя

на устните твоята цъфнала младост.

Отпивам от твоята жива вода.

Несметни богатства очите ти крият.

В ръцете ти свети изгряла звезда,

а моите птици лъчите й пият.
 

Вземи моя устрем! Възторга вземи!

Не искай безкръвна и лесна победа.

Дъждът от прегръдките тихо ръми

и жадна душата ми още те гледа.


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=202295