Дъждът е сляп. Но в пътя си проглежда.

Денят е бял, но сменян с черна нощ.

 
В душите – огледало се оглеждам.

И търся твойта сила, твойта мощ.

 
На устрема конете оседлавам,

прераждана от спомен и мечти.

 
Пришпорвам своя сън и осъзнавам,

че сбъднаха се нашите души.