Дела Раи и Ясен Ведрин

Сиртаки. Гръцки ритъм. Красота!

От сънищата дишам древни тайни.

Маслинена проблясва любовта

и крие лик сред палмите омайни.

Ветрило от чинии. Трясък. Звън.

От амфора рисунка оживяла.

Сатир танцува някъде отвън

с весталка, като слънцето изгряла.

Политаме. Във въздуха. Дъга

с разперената пиния говори.

Душата ми е остров. И сега

желана лодка по вълните пори.

Легенда. Сладък шепот. Залив син.

Очите ми препълнени и топли.

Докоснати от миг неповторим -

с целувка пием сладките си вопли.


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=197126