Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
30.04.2008 10:23 - ЛУНЕН СПОМЕН
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 3082 Коментари: 13 Гласове:
3



Спомням си само онзи дъжд... Дъжд, плиснал като детски смях, плакал като тежък грях в една-единствена лятна нощ...  Видях те с други очи – дали бе толкова красив колкото ми се искаше беше все едно, но ти бе толкова неповторим, колкото ми се вярваше, че би могъл да бъде някой докоснал душата ми.

       В света като цяло беше пак безподобно пусто, въпреки присъствието на онази позната нам блудкава всичкост. Дали се беше случило нещо необикновено? Още никой не знаеше... Само луната, с тънки пръсти, редеше в небето блестящи огърлици от звезди, сякаш нощта бе за празненство... Светло беше.

       Сега си спомням – каза, че съм прекрасна, а оглеждаше в мен себе си. Стана ми безкрайно лунно... някаквост, приличаща на смъртоносна тъга и непреодолимо чувство на далечност, прииждаща като прилив в изпълнената ми с щастие душа.   

       Щастие умиращо или мъка възраждаща се – кое да избера? Колко пъти си казвахме истини, колко пъти си казвахме сбогом, колкото пъти бяхме сами в целия свят, сляли мистиката на душите си в една лунна прелюдия към нещо безгранично.  

       Някакъв спомен, чезнещ назад във времето и светлеещ единствено в жълтите очи на тази няма луна. Бях мокра до кости - изкъпана от онзи див, обладаващ  дъжд. Тичах, но той ме догонваше... Впиваше в косите ми устни, крадеше топлина от дъха ми, опиваше прегръдката ми и ме обграждаше с безбройните си решетки. Къде да избягам от теб? Къде, кажи ми? В този малък свят ли да се скрия? Питах..., все питах дъжда и той ми отвърна... Тихия му шепот ме погали по раменете и сякаш сълзи закапаха върху нежноста отредна за теб в душата ми. Ръмежът нареждаше тихи ритми, издигаше ме до себе си... Усмихвах се. Но беше късно за лъжа. Когато прикрих очи, дъждът ме удари. Беше чакал твърде дълго да прогледна. Удари ме с цялата сила на мъжките си сълзи, с тежкия поглед на разгневения си вятър и гръмотевично смачка душата ми като топка ненужна хартия. Паднах и разпиляния дъх на словата ми звънна като счупена чаша, а многото остри парченца се забиваха струнно в сърцето ми, пеещи своята стъклена песен...

       Щастие умиращо или мъка възраждаща се? Кое да избера? Окървавено пулсираше в мен живата рана... Дъжд и кръв сливаха себе си и давеха душата ми с вопъл... Плачех..., но кой знае дали бяха сълзи или... пак заваля...

       И тогава май спрях да чувствам...

       А дъждът скри очите на луната и ме погали, защото знаеше, че там зад дъното с грях, което ще остане недокоснато, неговите сълзи бяха изплакани от една щастлива душа, потопила се в своя избор да бъде чиста и обичаща...

       Щастие умиращо или мъка възраждаща се? Не, просто спомен за нещо отминало..., което..., окъпаната от дъжд, луна пази в тези онемяли очи...




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. evchet0 - Вълшебно написано-покори ме !!!
30.04.2008 10:55
Вълшебно написано-покори ме !!!
цитирай
2. wonder - evchet0
30.04.2008 11:03
Мерси! Магията на Любовта винаги е вълшебна... :)))
цитирай
3. krotalka - Без магията на любовта струва ли си ...
30.04.2008 11:21
Без магията на любовта струва ли си въобще да живеем?
Чудесно е!
цитирай
4. wonder - krotalka
30.04.2008 11:25
Не... ;))) Ние живеем истински само когато умираме от любов, но и тя е единственият път на Възнесението в нагорните небета.!
цитирай
5. monna - Да бъде!
30.04.2008 14:01
Амин!
цитирай
6. wonder - monna
30.04.2008 14:11
Нека Е... de profundis! :)))
цитирай
7. bizcocho - wonder, wonder. . . . . . ve4e ne samo ...
30.04.2008 14:51
wonder,wonder......ve4e ne samo stihovete ti 6te mi lipsvat do bolka....)))))))))
цитирай
8. anlov - Не е ли прекалено красиво за един "пладнешки разбойник"?
30.04.2008 15:16
Ако продължаваш така, скоро ще си загубиш титулярното място до Главатаря и ще ти остане само поетично люлеещият се стол всред миражите на Луната:)))
цитирай
9. wonder - bizcocho
30.04.2008 15:43
Няма липса и болка... Има само безкрайно вседокосване до Небесната светлина, а тя е... навсякъде! :)))
цитирай
10. wonder - anlov
30.04.2008 15:50
Явно не си рискувал "да ме имаш", иначе нямаше да задаваш декоративни въпроси! ;)))))))
Разбойникът е бохемското ми понятие за Бард.
Що се отнася до моето стоене ДО... аз... Съм Главатарят! А Луната ми е сродната вода и люлеещият се стол там е твърде отвъден, за да остане мой през Вечността..., а що се отнася до "миражността", еее... тя Е Фата Морганата, за която всеки мечтае, но малко я имат провиждайки огледалния свят, който дреме в причудливостта си на свободно прелитащо през всемира Хвърчило от Истини.
Усмивка. Лирична.
цитирай
11. anlov - Това с "разбойника" беше приятелска закачка, хич, ама хич не беше на сериозно.
08.05.2008 22:02
А ако намекваш за "риска" да си взема от твоите книги, трябва да ти кажа, че си заслужаваше.
Останах очарован и от "Тихи вълшебства", и от "Лъчист копнеж", като първата ми хареса малко повече. Такива стихотворения като "Дар божий", "И ме има на света", "Моя гореща молитва", "Омайност безкрайна", "Друго време", за мен са си направо шедьоври. Поетеса си от главата до петите и от най-горния епидермален слой до мозъка на костите си. Точно такива ярки, чисти и безкомпромисни дарби и съвести са й нужни на България, за да я умиват от греха.
цитирай
12. wonder - anlov
09.05.2008 00:04
Прегръщам небето ти! :)))
цитирай
13. sunn - И да и не ...
02.05.2011 10:35
... ,, А дъждът скри очите на луната и ме погали, защото знаеше, че там зад дъното с грях, което ще остане недокоснато, неговите сълзи бяха изплакани от една щастлива душа, потопила се в своя избор да бъде чиста и обичаща... ''

...Щастие умиращо или мъка възраждаща се? Кое да избера? ...
- Можем да изберем единствено да бъдем щастливи и да обичаме!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 10594013
Постинги: 2428
Коментари: 27794
Гласове: 160441
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031