Под силното крило на буен вятър

една ли буря гръмка преживях.

Животът с песен може би е кратък,

но не е скучен и посипан с прах.

Под синьото небе на чужда орис

пак своя залък с брата си делих.

И кръста си пренесох без да споря,

а после с огън пътя си измих.

Добре дошъл си миг на безпощада,

в живота ми живян през светлина.

Дали душата ми е вечно млада

или избрах пътеката с цветя?