Дори да ти е тясно в кожата,

дори да стяга в гърлото светът,

ти трябва да обичаш можещо

и да прекрачваш всеки кръстопът.

 

Дори да пари мъката в очите ти,

обичай сякаш дишаш. И прости.

Не всеки, прекосяващ дните ти

си струва светлината от сълзи.

Уважавам хората, които с няколко думи казват хиляди неща, истински неща! Красиви неща!
Поклон, Дела!

онемях :) моята същност :):):)

Думите са като магарета - носят с каквото ги натовариш. ;)))
Може да ги заслепиш или да вложиш в тях светове. Можеш просто да ги мълвиш и да се пресътворяваш в алхимик на щастието... Можем ако ни е узрало... моженето. :)))

Даам... Да помълчим... :)))

Ей така като застанеш в точката на Светене, ми иде да те напрегръщам.......

... това само защото не си ме виждала в точка на кипене... ;))) Мерси!

Ne znam za koe po-napred:za celiq stih ili za neveroqtnite izrazi v nego:)))))))))))))
Magiq sa stihovete ti!!!

Давай наред... А аз ще звънкам с усмивки и ще светя с душааа... ;))) Абракадабра!

Превъзходно!!! Толкова е истинно и вдъхва смисъл на обичането като означаваща активност за обичащия и за обичания.
Поздравления :-)))
Рени

Даам... така се случва когато има Взаимност, Хармония и онази вечност, за която знае Духът. :)))