Напоследък тъгата злочесто

си откъсва по къшей от мен.

Гледа някак невинно и честно,

сякаш сбъркала място и ден.

 

После остро я гледам в очите.

Хвърлям камък по нейния гръб.

Тя разкъсва ми с горест мечтите

и превръща ме в белег безръб.

 

И когато, от спомен смутена,

подразбира, че в мен няма кът

тя тъгата за мен отредена,

грабва залък и хуква на път.

Само се лута. Навсякъде.
Като някакъв малък миксер в огромната купа на всичко в теб.
И около миксерчето-тъга се променят цветовете в по-студено.

И като разбърква, разбърква те вътре, изглежда като от онези снимките на заформящи се въздушни течения , само че това е вътре в теб.
Тайфунчето спи, спи, но щом се пробуди е неуморно.
Ти сега си го приспала. браво, wonder :) Хубав стих!

stihat v dne6niq den mi e tvarde blizak.....:(
i znam,4e 6te q progonq,za6toto v slu4aq e bezsmislena,no...za sega q izslu6vam kakva dobra priqtelka mi e...:(

Навсякъде... Търси пролука тъгата. И няма място, няма място в мен, което да я приюти, защото съм избрала да изпълня себе си с Любов.
Тайфун, хаа... Толкова ли ми личи? ;)))

Отдавна стаените сенки на здрача
събрали в очите си стара вина,
крайъгълно стенат, ридаят и плачат.
Усмихва очите си няма луна.

Така си мисля.. Това 4. много красиво, като нежен тайфун. Мисля, че всяка истинска жена ги таи себе си тези две... силно развити страни: Нежността, страстта и дивата безпощадност на живота.
Понякога се чудя дали ме разбираш, защото хем се старая да не говоря завързано, хем думичките сами си се връзват в двойка със своите смисли и почти никога не е просто.. А при теб всичко се носи.. в една безкрайна, безметежна любов, за двама развързала всичките възли..

Не се съмнявай, че те разбирам чудесно! :)))
Спя само когато сънувам. А и отдавна знам, че сънят е най-будното ни състояние. :)))

тъгата от теб, защото така тя бяга и от нас когато те четем :):):):):)

... слънчогледеста усмивка за твоето ЧувствоПознание! :)))))
Охо... я виж тук: http://tpsy.blog.bg/viewpost.php?id=170414

И... ха честито! Благопреуспявай и Люботвори!