Ще чакам там до думата прощална,

до босото писмо, до твоя плач...

Ще бъда в теб, разнежнено-ментална.

Ще бъдеш в мен. И радост, и палач.

 

Ще тръпнем лудо, с устни невъзможни.

Ще впием поглед в тъмните очи

на времето, на чувствата си сложни,

на своите откраднати мечти...

 

Ще бъда там до твойта безутеха.

Ще се разбивам – кораб и вълна.

Небето ти ще бъде моя дреха.

А думите ми твойта светлина.

Tova e obichta,koqto nishto i nikoi ne bi razrushil!Tazi,koqto vseki iska,no ne vseki uspqva da sreshtne ili moje bi ,da sazdade- ne obe6tava6tata 4udesa,a obe6tava6tata toplinata na vernoto ramo:)!

"Между моята любов и мен ще се възправят
триста нощи, сякаш триста зида,
и морето между нас - като магия.", както казва прекрасният Борхес. :)))