В тъмното дъно на чужди очи

там дето мрака се скита,

там дето мъката тъпче искри,

там дето смях не полита,

аз своя поглед от светлост поспрях,

пръснах лъчи и отминах.

Там, зад предела на дъното с грях,

сипах мечти и заминах...

Следвах пътеките свои до днес.

После очите ми спряха,

вгледани в чудна от истини вест

с чужди очи се засмяха.

В чужди очи от надежда и сън

мойте очи-огледало,

пак отразиха и радост, и звън

в чуждото светло начало.

Днес, щом от погледа тичал през нас,

имаш от моята младост,

мойте очи пили твоята власт,

сипват в душите ни радост.

 

пишеш вълшебно и приказно, а аз чета с голямо удоволствие. продължавай все така. поздрав! нора

usmihvat me stihovete v tozi blog:))))))))))))

Прекрасен стих, вълшебен стих!

Заради споделената Любов е... :))) Дай Боже всекиму!

Тогава присъствай с усмивка непрестанна! :)))
Да се усмихва широкост в душите ни - какво по-чудесно!? ;)))))

Вълшебството идва в мига, в който "за пръв път почувстваме дълбоко, че има нещо важно и неочаквано в живота", както казва любимият ми Морис Метерлинк