Живот – костенурка,

отровен от дишане,

омръзнало в истини,

живо перо...

Не сън, а притурка

към моето писане.

Живот – необмисленост.

Чувство само.

 

 Живот от илюзии

прокуден от връщане

към старите спомени,

нови врати...

Не ти искам музите,

не съм ти завръщане,

а нежна поломеност,

в чудни души.


                                   

 

чудна душа внасят нежност в наш'те сърца :)

Благодаря ти, усмихнато сърце! :)))

истинско и истинно!

На вечността в стаеното Единство,
един ли път душата опустя?
Непроявено, зрящо триединство
един ли път духът ни призова?

Истината... на върха на копието... :)))

истината винаги си е била една и съща, просто ти ни я поднасяш по истиски! Браво!

Истината... когато преминава през алхимията на Любовта, когато е пречистена и разплатена в сърдечния ритуал на отдаването, когато е разграбена и непощадена от кладите на страстта и когато е пила амброзия от душата, ехх!... тогава тя е пълноценна и ни белязва... знаеш как... Усмивка. Самодивска.

усмивката на дъщерята на слънцето или някой друг, нежната усмивка на влюбена жена, е по сияйна и от диамант за мен!

Даам... "Влюбената жена приема мъжа като сянка на Бога!", който и да го е казал /нямам спомен/ бил е прав! Сияйностите винаги са прашинки Любов. :)))