С колко страст, с колко мила тревога

избеляхме в копнежи и блян.

С колко обич въздигнах до Бога

всеки миг с теб, в любов преживян.

И защо пропиля светлината

на взаимния приказен зов?

И защо, и защо спря мечтата

за голямата, вечна Любов?

Тази болка – крадливата врана,

разпиля в нас тъга, празнота,

за да станем с теб огнена рана,

през която струи любовта.