Прероден от любов,

вятър виеше в мен.

И откъртваше всичката жал

на залутал се зов,

на сгрешил пътя ден,

на копнеж от сълзи натежал.

 

Беше миг. Извървян.

Незабравен. Болящ.

Но отмина. И в мен застудя.

Тази стара луна

с поглед мил и горящ

бе сънита, но всичко видя.

 

Ти подири любов

пак притворил очи,

а луната вселила ръце,

заридала без зов,

с водопадни сълзи,

прероди те пак в мойто сърце.

Нали знаеш колко ми харесва как пишеш? :)

Дори мога да го изтанцувам. Тара

О, да! Знам го от първия Миг! :)))
Изглеждаш ми нов и чудесен! Усмивка. Озарена.

И аз бих го танцувала... със сърцето си отново и отново...Бих пяла китарно и само ехото знае докъде бих могла да стигна... Смях. Звезден. /Дали звездите се смеят? ;)))/