Вода, оживена от огън




От облачната шатра на привидното,
по-стара от човешката ни памет, 
измолва любовта за мен  най-свидното, 
родено през сърцето ти от пламък. 




Любовта ме живее



Ела, Любов, живей ме и прости! 
За всичко преживяно се разплащам. 
В очите ми потъващи звезди 
изгряват те и пак света разклащат. 
Ела, Любов, бъди ми същността. 
И в лирата си вечно ме изпявай. 
Душата ми познала вечността 
сърцето ми на тебе подарява.

Разкръстница на ветровете

Просветлена е душата в ясната неизразимост.
Пълноценни сме, когато любовта ни е взаимна.  
Безпределно пожелана, обичта е между двама.
Мистиката призована днес е личната ни драма.  
Съвършенството говори за безкрая на словата.
И в дълбинното отворен е порталът на съдбата. 

Слънчева жена

Гледам се – благословена, а съм атомче в простора.
Искам цялата вселена да прегърна с всички хора.
От прашинка в светлината да родя прекрасни букви.
И да сгрея самотата вън от всякакво статукво.
Виждам се – дете безгрижно, устремено към небето,
пуснало хвърчило книжно на звездите през сърцето.
Искам да обичам всичко в силата си на сирена.
А морето по привичка да си търси дом и в мене.

Мелница на звезди




Когато мълча се пречиствам отвътре.
Сърцето молитвено прошки раздава.
А после избирам и ставам си църква,
в която с едната Любов се кръщавам.





Мелодии от думи




За сродната душа е мойта песен. 
За онзи мъж, през който се открих 
в мига на омъдрялата си есен 
и му написах най-божествен стих. 

За сродната душа си заслужава 
да промениш сърцето си докрай. 
И да обикнеш зърното без плява 
в същинския си, още земен, рай.

За сродната душа са мойте книги. 
За онзи мъж от пламък и от стих, 
когото с чудна песен на авлига 
възпях, обикнах, любих и простих.


Цветята на огъня




Обичам те безкрайно, Господи! 
Обичам с радост. До небето.
Когато преболях до кости, 
разбрах, че истински съм светла. 

Разбрах, че носиш ме в дланта си 
като безценна малка перла.
Открих си смисъла в съгласие. 
И те приех. Докрай. С доверие.

Оцеляла от обич





Аз, любящата теб, пред света се заклевам
да ликувам в прегръдка, нито миг да не тлея,
да съм лято в очите ти цветно от древност
да съм път през сърцето ти с радост осеян.

Да съм кръв от кръвта ти, твое рамо и смисъл.
Да съм тичинков порив, оплождащ копнежа.
Да съм гръм, да съм стих, да съм устрем орисал
на любовния порив и екстаза от нежност.



О`БожеНие



 

ПристъпИ в моя свят, загреби с поглед синята бездна,
през която сълзите сънуват, че душевното дъно небе е.
И изпий този път, който с дъх през косите ми резна.
Ти отдавна, на струйки в кръвта ми, горещ се синееш.

Аз в хамак от реброто ти, в теб изсънувах живота.
И отново играя с потопите в твойте вселени.
Преизпявам те бурно. С цигулкова страст роня ноти.
И оплитам дъха ти с бумтежа на своите вени. 

 

Вятърна Вълшебница





Жената беше странно-възхитителна. 
В очите й от страст цъфтяха розите.
Косите й по раменете скитаха, 
нагърбени с безкрая на възторзите. 
От бледо шество свещи изтъняващи 
разхвърляха на сенките дантелите.
И танцът сякаш изповед изтляваща 
в душата й сгъстяваше пределите. 



Хвърчило по Вятъра 

 

Вдишвай ме бавно - на малки тайфуни.

Искай магията в мойта душа.

После ще пием на екс пълнолуния

в миг дъждовитост на малки сърца. 

Танцуваща Скитница

 

Най-любовно те любих.
Полудях в лудостта ти.
Най-щастливото щастие
изсънувах в съня ти.
Нарисувах рисунка.
С хвърчилата ти хвръкнах.
Винолях, винопих се.
Бездиханно те вдъхнах.

 

 

              

 

Падна гръм и потъна в очите
                         на дълбоката нощ от мечти.
                                      Пак докоснати с обич звездите
път дариха на наште души.

       

                                               

/
                                                            
                                                                    През капките песен,
                                                        китарно отнесен,
                                                   пак вятърът сипеше зов.
                                       От трепети чисти,
                              небето разлисти
           една неживяна любов.

                                           

 

 

      
                                                    Сказания за Любовта         

 

Любовта е сливането на две сродни души в едно хармонично цяло.        


      

Тихи вълшебства    - АНТОЛОГИЯ



                                                             

Преди дъждът да стигне до земята

 

и оплоди душата й с цветя,

 

преди да се изпълни с мед луната,

 

преди до дойде приказна нощта,

 

аз твоите пътеки ще извикам

 

при моя свят от дъжд и от звезди.

 

При теб ще бъда всякога и никога

 

с душата си от обич и мечти.

 

 

 

                                                              
ЛъЧист Копнеж
                                                                                        

 

Душата ми молитва е към Бога
                           за твоята любов и топлина.
С душата си те искам и те мога.
                         Родена съм за теб от светлина.   
                                                                                
           
                                                                                                                                                                                                      

                          Самотнича в еднаквостта различна.
Орисвам думи с гръм от мълчаливост.
                         Света рисувам шарен до безличност.
Умората си с утрото изпивам.

 

Тихоглас вятър нежно шепти.
   Всеки камък превръща се в роза.
      Своя огън за мен разпали
          нестинарски, разголно-безбожен.
                                    И когато изтлее от сън 
              утро млечно, пулсиращо лудо,
    с моя поглед ще тръгва навън
невидяно в душата ти чудо.

 

Ветре, бурен, страстен, мой,

пак пося в косите бури,

пак отвя далеч покоя

и душата ми обрули.

Ветре, в теб ме приюти

с халите ти да танцувам.

Влез през двете ми очи,

мой любими, мой жадуван.

 

 

Бавно днес ще те напиша по небето изсветляло.
  Ще докосна, ще те вдишам като участ и начало.
      В погледа си ще те скрия като звездна криволица.
          После с устни от магия, ще те сричам като жрица.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/05/23/krasivosti.338599

 

 

 

Страхотно...!!! :)))

Благодаря! Там е душата ми... :)))

Vpe4atlena sym. SIlno. Kak da se sdobiq s tezi knigi. Popadnah tuk slu4aino i molq avtotkata da mi otgowori na e-mail munb1@abv.bg. Predwaritelno blagodarq.

но съм сигурен, че зад тях дремят сили, похищаващи без свян цели човешки сърца:)

Ще рискувам да те имам, както пееха "Харизма"... в луксозен книжен вариант:)))

Хахахаххх... рискувай смело - риска печели! ;)))

"Тихи вълшебства" я има в три варианта - суперлуксозен - твърда корица от оловносива кожа със сребърно заглавие с цветна подложка отгоре и тяло шито на ръка от красиви печатарки; втори вариант - мека филм-корица и трети - Приказен вариант, който свърши поради склонността ми да подарявам непрестанно... ;)))

НЯМА ДРУГИ ДУМИ :)

Дали, са важни думите на автора, картините, които се пораждат в съзнанието ни, или топлото чувство което изпитваме докато се наслаждаваме на произведенията?
Поклон!

Думи нямам да изразя , какво какво почуствах след прочитането на прекрасните произведения. Поздрави