Притискай ме. И пак ме разгадавай.

Безумно. Обладаващо. Неистово.

Разголвай ме. Целувай. И отдавай.

Щастлива съм. Свободна. И разлистена.

 

Прегръщам те. И пак те преоткривам.

Магично. Всепроникващо. Неслучвано.

С доверие в ръцете ти заспивам.

Ти, мое чудо! Святост в мене случена.

Развълнува ме.

от кога чакат петли да съмнат през нощта на разбулена луна в протяжката на страница долитнала, възвдъхващо в пороите прелитнали цветя от багри ароматни на закичена дъга

Това е... вятърът отвътре! :)))

О, ваша сияйност, петлите накълваха луната и срониха утрото в сън на замръзнал поток...
От всевдъхващо ароматие преляха реките ми и удавиха в пламъци всички вселени. :)))

тези петли, в колко шепи да им казвам от паницата с вода замръзнала попаднали по дъното зрънца.. накълвали са отново те луната в лик пребляснал и обърнали от другата страна да дирят във тава пак същите зрънца що денем се невиждат под леда..

Илюзия е всичко под леда и гладни погледите търсят само изпод водата образа на стари кладенци, отнесли в дълбините си усмивки лунни - нахапани зрънца на радостта...

и над леда илюзия се е прокраднала погледнато от кладенеца на кристалната решетка от вода в четвъртото и състояние на отхапаната радост.. в бистрите усмивки ще да е на кладенец.. водата

Ненаситен сънят се прокрадва през мен. Стари мигове с мигли горчат. Ти не спирай, попей онзи странен рефрен. Аз сънуваща пращам звезди.

Прекрасен стих!Поздрав!

Омагьос, омагьос... това е любимото ми състояние! :))) Благодаря ти!

Поклон :):)

Ваше, слънчезарие! Реверанс. :)))