Блъсна вятър веслата на времето.

Незагребани в шепа звезди,

пак изтляха, прерязали стремето

на побегнали в мене мечти.

 

От небето на нега прошепната,

в мойте топли кафяви очи,

избуяха в цъфтежите шеметно

най-отвесните мои скали.

 

Парна слънцето с огън косите ми.

Непокорната моя душа

пак прекрачи оттатък звездите ти

и преля се в очи с любовта.

обича огнените скали..
в тях да гледа звезди застинали

И после избухва с пръските от огъня на свръхнова... :))) Въпреки студа на космическата нощ.

В трети дъх.. кондензират слънчеви лъчите в пари стекли по скали.. кап кап усмивките от облаци поръсени звезди, вълни.. :) вълни.. танцуват бистро в шепите от водни пламъци, на любовта кристалени

Мъдрост, съзидателност, изпълнена с непокорството на вятърната свобода. Небета, вселенски, погълнати сякаш в погледа на Шакти... Притежаващо търпение. Нежна непрогледност... Те. После... кристали... звън... :)))