От дългото летене през душата ти

крилата ми изгаряха от зов.

Боля ме от тъга. От празнотата ти.

Боля от самота и от любов.

 

Тъгата ми е пълна със усещане

за всичко, от което си живял.

И с всяко наше истинско пресрещане

възкръсваме в съдбовност и печал.

 

От полета с цената на изгаряне

от мен остана вятърна душа.

И как да си простим и да догаряме?

Сърцата ни са част от пепелта.

"От полета с цената на изгаряне

от мен остана вятърна душа."


Това е цената. Хубав стих! Поздрав и весели празници!;)

Даам... това е цената, но ако си фениксова да я платиш. Мерси! И на теб весели празници! :)))

"...остави ме да се разпилея до дъх
но да не се връщам назад..."
Може да си феникс, може да си пепел от роза...,
а може и сама да си лава, която ще стигне до ръба и ще продължи! А вятърът само ще даде храна на огъня в сърцето.
Светли празници и надежда!

Истината е, че... аз съм Вятърът! Усмивка. Слънчева.

Прекрасно ... енергията на духа, най-бързата промяна - космически вятър... всепроникващо начало... оплождане... Какво повече? Успех и радост, това ти принадлежи!

Даам... друго не ми трябва. Любов и Хармония ми стигат. Усмивка. ЛъЧиста.