Един мъж срещнал своята жена

и нежно й целунал раменете.

Поканил я на танц. И тя сама

отнесла му с любов и страст сърцето.

Качила го на своето небе.

Въздала му прекрасните си мисли.

Обгърнала го с радост и криле.

И той се пресъздал и преосмислил.

Тогава одарен от чудеса,

ограбил светлината й до дъно,

отнесъл я на някаква жена.

А после си простил. И някак сънно

започнал да си прави танца нов,

но нямал си меда, а само жило.

Усмихнала се старата любов.

Помахала. А после продължила.