В прастарата окръжност на сърцето,

гнездят незрими мойте чудеса.

Там има ключ за всеки под небето

ако мигът ми стоплил с добрина,

в очите ми е палил огън нежен,

с душата ми танцувал е в нощта,

с косите ми от вятър и премеждие

е свивал лодки – мънички слънца,

а после ги е пускал по реката

на всеки миг от обич и печал,

докоснал Бог през горест и разплата,

защото свой копнеж ми е отдал.

 

Там пее песен от горещи струни,

докоснати с най-нежните ръце,

там сребърно потрепват пълнолуния,

неслучвани през ничие сърце.

В прастарата окръжност, там където

тупти възторгът, че не съм сама,

пак истината свята, през небето,

беляза с огън моята душа.

Сега си тук, безлик и ореолен,

но там душата ми те припозна.

Небетата ми прелетя доволен,

че си усмихнал в мене Любовта!

Ех, тази любоооов!:)

Ей, то е Любоввв, а не любов... Усмивка. Фриволна.

Белязана съм, даам... Имам и стройна теория, че всички Поети са Един и той диктува Отгоре! :)))

И си много права, така е. :)

Да любовта е чувство, което вълнува доста хора!Най -възвишеното чувство у човека!

Както се знае... ние сме триизмерни същества, които хвърлят двуизмерна сянка, та в тази връзка все си мисля, че вероятно третата, невидима сянка, която крачи до нас е Любовта. :)))