През вазата с цветя,

през пепелниците

ръката ми потърси Любовта.

Отнесоха я,

изкълваха птиците,

а после май останах без душа.

 

През спомена за теб,

през висините ни,

сърцето ми потърси топлина.

Студено беше.

И в душите ни

танцуваше безумно тишина.

обаче възкръсваш :):)

Понякога дори студът изгаря, но "сърцето ми потърси топлина"...

Ти винаги ми четеш между огньовете! Крас... :)))

... сърцето! Сърцето е храм, а не място за идолопоклонничество. Там влизат и остават само 2-3 човека. И е все едно дали живеете в една къщата или споделяте общ Космос. :)))