Ти ми беше чистач на душата –

всяка грешка ми беше урок.

Всяка мисъл, прегърнал ми с вятър,

ти ми беше и дявол и Бог.

Ти ми каза, че аз съм дървото,

пролет цъфнало, вързало плод.

Ти си бурния вятър, защото

чистиш всеки цвят. Търсиш живот

в този свят на безкрайни илюзии,

там където роса не блести,

там където челата са гузни

и не светят вълшебни звезди.

И ще спреш да ме брулиш когато

всеки цвят, всеки плод, всеки лист

съвършени и много богати

в миг сияен, добър и лъчист

ще осъмнат изпили звездите.

Ще се срещнат в любими очи,

ще родят и ще сбъднат мечтите

и ще ронят красиви сълзи.

То не е валидно само за Теб, то важи за всички стойностни хора. Ето, то стана причина да Ти кажа сега, че Ти с Могията си отвори за мен още един прозорец към света и че това бе дар Божий. Не си сторила така само с мен, убеден съм и Ти казвам, че Ти си същество, по чието отношение човек може да съди дали Господ одобрява делата му на земята. През ума ми минава флейтовия регистър на органа на един много велик хорал на Бах и ако го намеря ще го приложа:

http://www.youtube.com/watch?v=aloYLXHUiKw

"Високо от Небето идвам аз!" се казва хоралът.

Поздрави,
Коста