На вятъра в припламналия студ
душата ми като перце полита.
Дъждовно ме замрежва спомен луд
и в капките му нежност се преплита.

До вчера вярвах на едно сърце.
Дарих му дъждове от думи чисти.
Днес имам те през сетното небе
и с погледа си влюбен те разлиствам.

С космическите длани сеем звън
и той отеква - чуден сред звездите.
Очите ми отронват твоят сън
и вятърно потръпват ни душите.