Голи клони и крясък на птица.

От проклятие смръзнат копнеж.

В кратък спомен от скръб воденица

бавно стърже в душата ми скреж.

Там предател от срам изтрезнява,

поутъпкал си пътя суров.

И запалил от злото жарава,

той се лутал след своя си зов.

Светлината намразил в звездите.

После гаснел от студ поразен.

Лъжел хората смело в очите,

за да купи за себе си ден

от живота на чистата мисъл

и словата на мъдрия миг.

От безвремие, нямащо смисъл,

той се връщал сломен и безлик.

Смръзнат спомен във тъжна зеница.

И урокът за зло и добро.

Бавен танц на отлитаща птица

над самотно и голо дърво

последните редове .. хубави

на много хубава и тъжна песен.

Благодаря! :)))

Хахахх, няма да бъде особено нежна песен... Но мерси! ;)))

"Голи клони и крясък на птица.От проклятие смръзнат копнеж.
В кратък спомен от скръб воденица
бавно стърже в душата ми скреж.
Там предател от срам изтрезнява,.."

Вероятно можеш да виждаш, а някои хора само гледат... :)))

"Обичам те по вежда, по коса, препирам се за теб по коридори
страшно бели, там се разиграват пръски светлина,
оспорвам те на всяко име и те изтръгвам нежно като
белег,
в косите ти полагам пепелта от мълния и лентите,
заспали във дъжда.
Не желая да имаш форма, да бъдеш точно
онова, което следва зад ръката ти,
тъй като водата, погледни водата и лъвовете,
когато се разтварят в захарта на баснята,
и жестовете, тази архитектура на нищото,
запалват лампичките си посред самата среща.
И всяко утре е дъска, върху която те измислям и рисувам,..."