Дела Раи и Ясен Ведрин

През тихата далечност на мечтите,

в пролуките на нашата съдба,

провиждам теб, а времето отлита

през нежност от боляща тишина.

 

Душите ни - до святост романтични.

Преплетени копнежно две сърца.

Мечтаем, в осъзната непривичност,

пролятите сълзи на Любовта

но другото е Тиха близост, която обгръща :)

Тихо-облизостено и красиво-чувстващ, Крас!

НА КОМИНА


На комина, на сините цигли,
ще седна да гледам как
на нощта изпод черните мигли
капе гъстият мрак.

И върху покрива изкорубен
ще се разходя важно, пък
ако ще да ме вземат за влюбен
сантиментален щърк!

Ще усетя, че ти си наблизо,
във градината синя, но
ще се местиш ти с бялата риза
като лунно петно...

Ще почукам настойчиво с клюна
да излезеш от тъмния двор,
и ще кажа вълшебната дума:
"Мутабор"."Мутабор"!...

Но накрая почувствал ясно,
че от мене не става халиф,
ще те грабна аз нежно и страстно,
пак силен, настръхнал и див,

и на сините лъскави цигли
ще седнем да гледаме как
на нощта изпод черните мигли
капе гъстият мрак...

(стихотворението е на поета Владо Любенов)

Много красива картина..."на нощта изпод черните мигли капе гъстият мрак"... "ще се местиш ти с бялата риза като лунно петно... "

Няма нужда
от думи,
нито
от жестове,
а само
от малко мълчание
в чието царство
безмълвно
безименни същности
събират
любов
и я превръщат
във пламък.

Има нужда от теб.
И от твоята топлост,
от очите ти, сгряли небе.
И когато мигът
е изтръгнат от вопъл
има нужда от твойто сърце.

Толкова сърдечно....

Ти си от радващите ме хора! Усмивки. Ведри.