Твоите мисли ме дърпат назад -

моите мисли преследват.

Малко е късно за връщане брат!

Дните към края напредват.

Бавно цедят от душите скръбта.

Бавно ми връщат покоя.

Бавно започвам слова да редя.

Истини търся в пороя.

Малко от твоите думи са звън.

Малко са литнали птици.

Малко са тежкото вино на сън

скрил се във мойте зеници.

Всичко събрах в една стара торба.

После я хвърлих в морето.

Тръгнах си, братко, нали проумя?

Истина в Пътя ми свети.


Антология "Тихи вълшебства" /2000 г./

Дори и да боли, не си позволявай да обърнеш поглед назад.

Аз съм на принципа "Режи и хвърляй!". Майстор на болката съм, в името на Любовта! :)))
“…Понякога човек трябва да бъде безпощаден; всички заслужаващи уважение хора са безпощадни към себе си." - Ф. Скот Фицджералд