Дела Раи и Ясен Ведрин

Тайните улици,
сънени къщи,
нашето старо дърво.
Тихо забулени
пак ни прегръщат
мисли от древно перо.

Нежните трепети,
сплетени пръсти,
някакво наше добро.
Литнали шепоти
в нощите къси
с бяла луна от сребро.

Тихо спогушваме
стари надежди.
Всички илюзии - прах.
В миг се заслушваме -
пееща нежност,
после - усмивки и смях...

хубаво. Създава ми асоциация с малка къщурка, затрупана от бял снежец и димящия комин, който говори за уюта вътре в къщата :) Мммм...

Толкова картинно. И без илюзии. Даам... Когато затворя очи го виждам. Усмивка. Топла.