Беше ли с мен или споменът беше

в онзи миг, сместил в брега си покой?

В китка от облаци песен ехтеше.

Всеки дъжд беше по мъничко мой.

Ранните птици звездите редяха.

Късни светулки рисуваха сън.

Беше вълшебно под лунната стряха.

Аз се разтварях от радост и звън.

Тихо и нежно шептеше прибоят.

Светло и чудно приемах света.

Бурно разцъфнала истина моя

тръгна да сбира сълзи от дъжда.

Беше ли с мен или спомен болеше?

Все не забравям как времето спря.

В миг от Прекрасното слънце валеше

с чудните капки на мойта душа.