Май дойде ми всичко днес до гуша!

Май съм друга. Спирам си света.

Само вятъра в душата слушам,

пускайки го в свойта тишина.

Нещо странно днес ме завладява.

Мойта мисъл сторва на кристал.

Нещо случва ми се. Нещо става.

Моят дух се взира прималял

в онзи облак, бродещ по небето,

в онзи пламък, стоплен от печал,

в онзи миг, избухнал в нещо светло,

за което с радост е копнял.

Май ме няма. Май съм пропиляна.

Нито дума. Нито лъч. Ни цвят.

И дали от облаци мечтана

пак душата ще рисува свят?