Далечно-овехтяла тази есен

посипва в мен последните листа.

И скърши стон в онази чудна песен,

с която пак съм стих и тишина.

 

С лирична арфа облаците ръсят,

от капките дъждовни синева.

И с устрема си див пак ме разкъсва

на вятъра самотната душа.

 

Разголна есен в пръстите ми крие

онези малки струнни чудеса,

които пият радостна магия

от тихите вълшебства на нощта.

http://www.youtube.com/watch?v=V8R_y6B2vr0&mode=related&search=

с настроението ми-малко романтично,малко носталгично с преливащата красота на багри и красиви летни спомени:)
Прекрасно си го написала!:)

Прекрасно е да си ровим в спомените, нали? ;)))

но в хубавите!!:)))

Уроци, чувствопознание, смирение... Пътищата, които не могат без спомените от миналото и мечтите за бъдещето, докато живеем в сегашното. :)))