Бавно прекрачвам през прага ти. Тръгвам.

Стъпките стенат провлачено в студ.

С всяка любов част от мене обръгва.

Всяка сълза  драска в мен с вятър луд.

Вече душата – разкъсана книга,

блъска в стената на твоя тих хлад.

С вятърно-нежна целувка пристигам

пак да погаля с любов твоя свят.

Зная, че трябва да бъда далече.

Зная, че всеки мой миг те гори.

Зная, но в тебе преляла се вече,

бавно затварям омайни очи.

Пак ще потръпна пред прага ти. Грешна.

Няма да вляза. В студа ще стоя.

Само, че част от сърцето безгрешно.

винаги твоя ще бъде. Мълча.