Един замислен равин ме погледна

и каза вещо с мъдрост озарен

до него мълчаливо да приседна

и да приветствам онзи юлски ден,

през който смело тръгнах към Доброто

и го понесох към само сърце.

Врабци кълвяха вятър през просото.

“Ти - каза той - превръщаш се в дете,

понесло в шепа песента на славей,

на истината врекло се само,

помни, дете и не забравяй,

че няма ненаказано Добро!”