В сърцето ми нещо познато припламна

и бавна искрица се в мрака стопи.

На острия ръб на скалата отдавна

въжето на времето скъса мечти.

Превърна живота ми в сипей опасен.

И в страшно надолнище мойта душа

разпадна се в пепел. И ритъм негласен

китарата моя разби на слова.

През клепките тихо тъга се прокрадна.

В очите ми тъмна усмивка разля.

Душата ми пак на звезди се разпадна.

И сграбчи я вятърът див на нощта.