Фонтан от цветове пак с ласка ме зове.

Избухва вътре в мен за радост отреден,

от луд задъхан миг, с молитвен, огнен лик,

за обич жаден стих. От болката се скрих...

Задъхвах от любов преситения зов

на твоите крила. И в твоето небе

рисувах красота. Не помнех самота.

Пустинния ти сън, забил в сърцето трън,

в очите ти добри отворил е врати

към онзи светъл храм. Аз вече чакам там

духът ми да съзре в безкрайното море

на верния ни път, пак онзи светъл кът

на твоето сърце. Подай ми пак ръце

да те науча как да полетиш от мрак

към светлото небе. От моето сърце

пътека ще ти дам и ще те чакам там 

при онзи светъл храм.

http://vbox7.com/play:67dc9ad2

Задъхано звучи този стих, Уондър, предполагам че е нарочно търсен ефект :))
Красиво, както винаги!
Обичам духовните измерения, затова винаги ми е приятно да те посещавам...

Поздрави и всичко добро!

А "търсен ефект" е несъвместимо с мен понятие, заради ветролейното прииждащо ми отвътре... Усмивки. Вятърни.