„Вече бавно потъваше във водата, когато долови в себе си някакъв непознат, глух глас. "Няма друг път. Аз съм чайка. Ограничен съм от собствената си природа. Ако бях роден, за да науча толкова много за летенето, тогава вместо мозък щях да имам изчислителна машина. Ако бях създаден за скоростни полети, щях да имам къси криле на сокол и щях да се храня с мишки вместо с риба. Прав беше баща ми. Трябва да забравя това безумие. Трябва да се върна у дома, при своето Ято, и да се задоволя с това, което съм - жалка, ограничена чаша."

Обещанията, които бе изрекьл преди малко, бяха забравени, пометени от страхотния ураганен вятър. Въпреки това не се чувстваше виновен, че ги е нарушил. Такива обещания са само за чайки, които са се примирили да бъдат обикновени. Оня, който, учейки, се е докосвал до съвършенството, няма нужда от подобни обещания.

Беше късна нощ, когато Джонатан се прибра в Ято­то, на брега. Беше замаян и смъртно уморен. И все пак, преди да кацне, той от радост направи лупинг и миг пре­ди да докосне земята - бързо завъртане. Като чуят за това, размишляваше той за Прелома, те ще полудеят от радост. Колко повече неща изпълваха вече живота! Вмес­то да сновем тъпо напред-назад край рибарските лодки, сега животът придобива смисъл! Ще се издигнем над невежеството, ще открием себе си като достойни, инте­лигентни и способни същества! Ние можем да бъдем свободни! Можем да се научим да летим

— Чайко Джонатан Ливингстън — каза Старейшината, - застани в кръга на позора пред очите на всички чайки! 

И той беше Прокуден от Ятото. Да лети в Самота.
- ... хиляди и хиляди чайки. Знам. - Съливан покла­ти глава: - Единствения отговор, който мога да дам, Джонатан, е, че птици като теб се срещат една на милион. Повечето от нас достигат дотук много по-бав­но. Ние преминаваме от един свят в друг, който е поч­ти същият, и веднага забравяме откъде сме дошли, не ни интересува към какво сме се стремили, живеем само за мига. Можеш ли да си представиш колко живота е трябвало да изживеем, преди изобщо да ни хрумне, че съществува и нещо повече от яденето, боричкането или властта в Ятото? Хиляда живота, Джон, десет хи­ляди! А след това още сто живота, докато започнем да научаваме, че има такова нещо като съвършенството, а след това - други сто, докато проумеем идеята, че нашето предназначение в живота е да открием това съвършенство и да го предадем по-нататък. Същите правила ни ръководят и сега, естествено: ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния - с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме.

  Странно нещо. Чайките, които пренебрегват съвършенството заради пътуването, не стигат кой знае къде, при това - бавно. А тези, които не обръщат толкова внимание на пътуването, в името на съвър­шенството, стигат навсякъде, и то мигновено. Запом­ни, Джонатан, небето не е нито място, нито време, за­щото мястото и времето са нещо толкова безсмисле­но... Небето е...

... с лекота проумя, че самият той не представлява просто пера и кости, а съвършената идея за свобода и полет, неограничавана от нищичко.

"Значи няма никакви граници, а, Джонатан?", помисли си той и се усмихна. Неговият път на учение бе започнал.

казвахме си "дай един полет!", а не "може ли един танц?" и виж препинателните знаци )) ех, че ме върна, превърна, прегърна. и как обичам да сме в едно ято и да прелитаме небета. дай да ти целуна крилото )) Ив

Помня, помня... "За да летиш бързо като мисълта, докъдето и да е, трябва да започнеш със съзнанието, че вече си пристигнал."

Ти летиш в други измерения Дела :)

Много е красиво... А когато има с кого да споделиш небетата и полета си е... Чудо! :)))

споделените крила вече не са окови :)

Ешмедеме за душата са споделените крила!
"Мъдрите разбират сами... глупците следват казаното от други."