С устни капризно извити,

гледам се, сякаш съм шут –

шарен, немит, необут,

гърбав и с мисли пребити.

 

С думите, в обич умити,

цветен е целият свят.

Шут съм, но много богат

с кралския пай от звездите.

Направо са си за завиждане... :)
Усмивки! Цветни!

Заради кралския пай от звездите, нали?
Днес гледах земята през едно "телескопично око" от Космоса... каква красота... най-съвършеното синьо-пъстро мънисто в Космоса е нашата планета, най-красивата... Виж къде се отнесох... :)))

.. и бродираш с пъстри мъниста приказки шарени :)))
Усмивка Звездна !

този шут. Като стиха ти!!!
И като има шут, да има и усмивки!
Вълшебна вечер ти желая!:)))

Тъжен? Неее... Щастлив! Напълно. Безпардонно. Императивно. И случено. :)))

Ехх!... И нека пак... за нас нирвана и сансара, Празнота и Форма са не-две.

Първо - много обичам рими АBBA, второ - адски харесвам лаконичния изказ и лаконичната недоизказаност, трето - споделям магията на стиха:)))