Опаковах във куфар душата си.

Скрих в кутия с ключ всички мечти.

Но къде да заключа в мен вятъра

и кога да прикрия очи

от онези – избраните мигове,

през които откриваме как

сме израсли спокойни и сигурни,

че не зрее в душите ни мрак.

Всички шевове пукат неистово.

Този куфар се рони на прах.

И напират в душата ми истини

и въртя се в легендата пак

за големия бум на сърцата ни,

за поредната обич с печал,

за голямото наше приятелство

и за всичко, което си дал.