Мълчим в най-тежките си нощи.

Мълчим с най-черния си зов,

когато ни спохождат още

скръбта, смъртта или любов.

 

Мълчим душата да пробудим,

мълчим при среща с непознат,

за да усетим колко чуден

и приказен е този свят.

 

е велико нещо.В мълчание,когато е насаме със себе си в човека се раждат големите стихове и мисли.Когато е насаме със себе си...Хубаво стихче.Браво!

Усмивка. Ведра.